Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2007 21:25 - Преддефиниране
Автор: sineater Категория: Други   
Прочетен: 3894 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2007 21:32


Трепти.

Да чакаш цял ден в прахоляка не е най-разумното, което можеш да направиш. Седем сиви облака, четири червени камиона, три бебешки колички, чифт епилирани крака, чаткащи с токове по разбити павета. Можеш да се правиш, че работиш в окъпан от безтегловност офис. Можеш и да облепваш витрини с глупави надписи, да крадеш нерафинирана захар от супермаркети, да пиеш фреш от грейпфрут под чадърите на Ялта, смучещ от поредната синекура, можеш да изстъргваш засъхнали гълъбови изпражнения от някоя пейка, халюцинирайки дорийски колони и медовина. Можеш да правиш всичко това или още много неща, но не можеш да контролираш хода на живота си без да си изгаряш пръстите всеки ден, малко по малко. И не мисли, че белезите не се виждат. Ооо, виждат се. Малките следи, които ми показват, че там нещо се случва; че лодкарят не е изпаднал зад борда, абстинентен, невиждал суша от 11 месеца. Четири червени камиона. Оглеждаш ли пръстите си?

Метафората минава през най-обичайната си форма и по първичност може да се бори с псувня – бетонна джунгла, асфалтова бездна, окабелен хаос, шибано място за живеене. Куп движения, повечето излишни. Но даже и в най-скованата материя се извършва движение. Малки молекули, които трептят. Блъскат се една о друга и като кремъчни камъни пръскат искри от време на време. Съвсем достатъчно, за да се подпали нещо.

А ние се палим лесно. По въпросите на личното щастие, чуждите нужди, локалните политики, глобалните пазари, миналите грешки и бъдещите успехи. Въпроси, нетърсещи отговори, а резултати. Поради това, често се получават прегаряния. Моментът, когато трябва да се извади ястието от фурната, не е дефинируем в рамките на теоритично обусловено указание. Той се усеща. А усетът се изгражда с много прегаряния и още повече недоопичания. Някой ден ще знаеш, ще се научиш да усещаш този момент. Когато погледнеш през прозорчето на вратичката, ще забележиш това трептене по повърхността, което е не по-различнно от трептенето дълбоко вътре.

Късно нощем, а не рано сутрин, започва утрешния ден. Когато оценяваш миналото, а не претегляш бъдещето, защото, даже и лош математик, ти разбираш функционалната зависимост. Знаеш, че х не е по-важно от у, но и че обратното също е вярно. И въпреки че ще продължиш да грешиш, недей се опитва да получаваш отговорите винаги без остатък. Не свършвай заедно с всяко последно действие.

А, и още нещо – погледни пръстите си. Виждаш ли малките следи от изгаряния? Някои са толкова прекрасни, нали?



Гласувай:
0



1. deseo - :)
17.07.2007 21:27
da da:) prekrasni...
цитирай
2. emm - ---
18.07.2007 13:36
одобрявам---
цитирай
3. анонимен - красиви хора опипващи взаимно с...
18.07.2007 21:56
красиви хора опипващи взаимно свойте рани целуват галят истинската красота е в несъвършенството което е присъщо на сърцето което всеки ден се сглобява наново като пъзел
цитирай
4. анонимен - ...и трепти
18.07.2007 21:57
...и трепти
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sineater
Категория: Други
Прочетен: 621834
Постинги: 37
Коментари: 194
Гласове: 2023
Архив
Блогрол