Стоя до отворения прозорец
и от устата ми излизат думи под формата на пара
Разтварят се във въздуха и губят плътността си
Няколко гълъба ръсят перушина над главата ми
Ловя парчета студ с език
И показвам неприлични жестове на облаците

И днес е мрачно

Ръката ми е изморена от стискане на химикалката
Цяла вечер писах оправдания. И извинения
Но вече не знам до кого да ги адресирам. Забравих

Очите ми са зачервени и сухи –
ни следа от сълзи

(аз плача само за другите, но не и за себе си)

Не знам дали съм буден или сънувам

Часовникът ми и преди вървеше наобратно
Бюрото ми е отрупано с книги,
   които подготвям за деня,
      когато няма да ги прочета
В бележника си нареждам задачи,
   които няма да свърша,
и записвам телефоните на хора,
   които няма да потърся

И днес е мрачно

По стените полепва прах и после пада,
образувайки уголемяващи се кълбета по пътя си надолу Някъде на пода всички тези топки се сблъскват и прахът се пръсва навсякъде. Хвърчи мъгла. Фонтани от прахоляк  Малка вселена от мръсотия... И аз плувам в нея

И днес е мрачно

Ловя прах с език и се давя. Очите ми се насълзяват
Искам да повръщам утайки с тъмен цвят,
но единственото, което излиза е въздишка.

После са закашлям

Засилва се

Едва поемам дъх. Кашлюк. Мръсотия
Едри капки цопват на пода. Мръсотия

(Чувстваш ли се мръсен?)

Сънувам ли или съм буден?

Сигурно сънувам... Как иначе да си обясня угризенията на съвестта... Само във съня въпросителните изречения стават толкова лесно на съобщителни... Само в съня можеш да кажеш това, което те е страх да кажеш в будно състояние... Явно сънувам...

Не знам дали искам да продължавам да сънувам

кое е сънят и кое е реалността?
...

Who cares, купон да става!

Защо ми се струва,
че писмата вече са адресирани-
до теб..

Книгите, задачите и номерата-
нека стоят настрани-
за теб
след време..
Стига да знаеш, че са там.

Дишай. Дълбоко дишай ..