Виждаш ли тъга в очите й? Виждаш ли невидимите сълзи?

Тя чувства някаква празнота... там... вътре. Някаква празнота, която другите ще видят. В началото е съвсем малка дупчица в тъканта на Аз-а й, невидима.

-       Всеки има такава, за да му напомня.

-       Да напомня какво?

-       Да му напомня, че не е съвършен. Че не е перфектен, идеален.

-       А защо трябва да е такъв?

-       Защото така... Не знам. Съвършеното е красиво. Аз искам да съм красива и да ме обичат. Да ме забелязват и да ме желаят.

После, с течение на времето, дупчицата се увеличава, става все по-голяма и по-голяма. Тя трябва да я прикрие, да я запълни. Тя трябва да я запуши, защото нещо й казва, че душата й ще отлети именно от там.

-       Страхувам се да не изчезна.

-       Как така ще изчезнеш?

-       Не знам. Усещам го. Ако не ме забелязват, ако не искат да контактуват с мен, ако не искат да ми се възхищават. Тогава ще изчезна.

-       Глупости, няма да изчезнеш.

-       Ще изчезна.

Събужда се в 2 и половина през нощта, обляна в пот. Пореден кошмар. Пак сънува, че е гола и я гледат. Десетки очи, вперени в тялото й, изследващи, прогарящи я. Забелязали са... Дупчиците са станали толкова много, толкова видими. Започнала е да се превръща в една огромна дупка. Започнала е да изчезва.

-       Къде са дрехите ми? Искам да се прикрия!

-       Не се крий. Те не искат да ти причинят нищо лошо.

-       Къде са дрехите ми!

-       Престани да се криеш зад дрехите и аксесоарите си. Престани да се обграждаш с хора, които искат да приличат на теб и когато вече не им хересваш ще си харесат някой друг от списанията.

-       Говориш глупости. Те не са с мен заради това.

-       Дали?

-       Не са. А и не виждам нищо лошо в това да изглеждам добре. Аз съм млад и модерен човек, не съм някоя баба, че да ходя с балтон и забрадка. Виж лицето ми, виж гърдите ми, виж бедрата ми – това е красота. Тя трябва да се подчертава. Трябва да се показва.

-       Ти не подчертаваш красотата си. Ти си мислиш, че можеш да я купиш от магазина. И колкото той е по-шикозен и скъп, толкова по-хубава ще бъдеш. Ще ти се възхищават за недостижимия ти статут и ще те следват. Никой не иска да следва слепеца, който се е отправил към бездната...

-       Хубавите дрехи се купуват от скъпи магазини, а ти се правиш на философ, но също би искал да носиш ризки на Ралф Лорън и обувки Прада!

-       Някой ден ще забравиш собственото си име, ако продължиш да се наричаш с толкова много чужди. Като се облепиш в етикети няма да станеш по-хубава или по-видима. Най-много да се изгубиш някъде отдолу...

-       Ако бях като теб, никой нямаше да се обръща след мен по улицата.

-       Ако си вържеш пера от кокошка на главата, пак ще те забелязват, но това няма да те направи пиле...

-       Пера от пиле... хм... от това може да се получи интересна шапка... Да, малко испански мохер... с лека периферийка... Ммм...

-       Не ме чуваш какво ти говоря.

-       Какво?

-       Опитай се да бъдеш себе си. Без всичките тия изкуствени обвивки. Хората ще те обичат за това, което си, а не това, което се опитваш да им пробуташ, че си.

-       ...Ммм... И ще мога да я нося през ранната пролет. С млечно розова пола и голяма изкуствена роза на лявата китка... Фантастично!

                  Фантастичен

започва с буквата Ф

                  Ф като Feather*

                  Ф като Фасада

                  Ф като Фалш

* feather – (анг.) перо