Трета степен на езика – пиша, че пиша как пиша. Или – пиша, че не пиша как пиша. Последно – пиша, че не пиша как не пиша.
Ще напиша как не пиша ето тези неща:
- седя заради нея по цяла нощ
- бих седял заради нея и още повече
- търся я в отраженията и лицата, въпреки че знам, че тя не е тук
- случващото се случва; мислиш ли, че е толкова просто? Колкото да пипнеш косата си и да установиш, че расте от главата ти? Че носът ти е ето тук отпред? Мислиш ли, че е толкова просто?
- бих забравил за лесното
- бих вярвал, че си заслужава
- ще чакам. Седнал или прав.
Облечени в думи, гоним се в тъмното и протягаме ръце към дрехата на другия, за да я разкъсаме и намерим отдолу живото тялото, допира, мириса, вкуса. Мислиш ли, че не искам да те гоня в тъмното?
Искам да я ям на закуска и на обед, и вечер. Искам да събуждам главата й, оплетена в немирни коси. Искам да облизвам потта от голата й кожа. Искам да слушам след това сърцето й тихо или силно как тупа там някъде вътре.
Защото ме прави по-силен. Защото ме прави щастлив. Защото ме прави доволен и сит, и сит, и сит.
Заслужава си даже само да насоча мислите си към нея и те да се изгубят по пътя към далечната тя. Да напиша как не пиша, че не пиша, че я обичам. Защото е страшно, че може да е истина.