Прочетен: 2353 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2006 12:24
Пиша, драскам и задрасквам. Седя в мъглата и се опитвам да медитирам над думата извинение. Казват ми, че трябва да се извиня. За това, че се бода. за това, че съм агресивен. За това, че изневерявам. А на мен ми е толкова трудно да разбера защо трябва да се извиня. Седя в мъглата и медитирам над думата извинение...
Някога бях по-склонен да обичам другите; сага предпочитам да ги подминавам по улицата и да се присмивам зад гърбовете им. За това, че са дребнави. За това, че са тесногръди. За това, че са глупави. За това, че едва ли знаят за какво съществуват. Най-лесното оправдание, което намират е – заради децата. А тези, които нямат деца? Да не би животът да свършва след децата? Аз нямам деца. Едва ли някога ще имам. Ранния февруари, докато бягах от две куки, гордо подмятайки откраднат лаптоп, се хвърлих върху една ламаринена ограда. Счупих компютъра и се порязах нагоре по бедрото. По-късно докторът ми каза, че това нагоре по бедрото е всъщност надолу по левия тестис и ще се наложи интервенция, която е адаптирала думата премахване към нуждите си. През май хванах сифилис от една курва. Курвата си я биваше – прасковена кожа, малко стегнато задниче, спортни цици. Сифилисът си заслужаваше. Все още го лекувам, но се получиха някакви усложнения и малките другари в останалата здрава кесийка отказват да мърдат с опашки. И с пушка няма да мога да ги накарам да оплодят яйцеклетка, казва докторът. Майната му. Може да оплодя с пушка някоя курва. Бум-бум. Не обичам кръв. Не обичам собствената си кръв...
Казват ми, че имам две деца. Все не мога да й запомня името, колкото и да ми го натякват старите. Може би е от постоянна треска и последващите абстинентни дупки. Казват ми, че трябва да се лекувам. Че трябва да спра да се бода. Било лошо за мен... Майната им. Ако спра, как ще живея, гадове? Вие не обитавате същия свят като моя. Във вашия свят няма истинска, нетърпима болка. Няма истинска смърт. Всичко е скрито зад паравани и блокиращи нервната система медикаменти. Моите субстанции усилват болката, а не я подтискат. Аз виждам в черно и сиво. Понякога в празно бяло. Аз виждам схемата, по която протича вашия живот и я ненавиждам. Ненавиждам и вас.
Понякога си мисля за децата. Дали не сънувам? Дали старите не са ги измислили, за да се опитват да ме променят, да ме контролират? Искам да ги видя. Да видя дали приличат на мен, дали ще станат същите изроди като мен. Учудвате се, че изричам вашата оценка за собствената ми личност? Може и да я изричам, но това не означава, че се смятам за грешен, неправилен и повреден. Аз мисля в други категории. В категории, обръщащи вашите ценности. За мен не е благо да си скубя гъза пред телевизора и да цикля на кючек-цици. За мен не е добродетел да съм пасивен и да чакам животът ми да се случи. По-голяма къща, по-голяма кола, по-голям телевизор – това е едно нищо. А вие сте по-големи изроди и от мен.
Понякога си мисля за децата. Дали ще станат като мен. Дали въобще съществуват. Някакво незапомнено и нереално минало се връща и ме разстройва. Може това да е бъдещето ми. Баща с деца. И къща. И жена. Може да стана като вас. Но едва ли. Сега започвам.
Мръсен чифут, гнусен чифут, гаден, пропа...
НА ТОЗИ ДЕН Е РОДЕН НАЙ-ГОЛЕМИЯ ИЗРОД НА...
най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат,
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях.
Чарлс Буковски
А аз продължавам да мисля, че мога да се пренася в отвъдреални светове без дрога .... голям инат съм и смятам да успея. :)
30.12.2006 23:46