Ще започна наобратно. Дните няма да станат по-светли отколкото са. Почвата, на която си стъпил, няма да стане по-стабилна от усещането ти за стабилността й. Думите няма да започнат да значат повече от това.

Какво ще направиш, когато реката излезе от устието си и залее тучните поля, от които пасеш? Или, казваш ти, не са толкова тучни?

А утре? Кога ще видиш утре като нещо повече от молитва за нещо, което е извън пределите на възможностите ти?

Колко дни в огъня са достатъчно?

Би ли водил война без условия? Без кауза? Без противник?

Защо си тук и откъде идваш?

Защо си тук и откъде идваш?

Прости ми за несъобразителността. Може би не искаш да отговориш на тези въпроси, може би ти е омръзнало да свириш втора цигулка в оркестър без диригент и само един виолист, може би не четеш това, защото не си тук и сега.

Защо си тук и откъде идваш?

Аз вече имам няколко пътя пред себе си и искам да поема по правилния, но не знам защо? Не знам, наистина. А утре може би ще бъде в черно, синьо или бледо. И с калпак, поставен наобратно, ще събирам тиня в черупкато на празния си череп. Не мога вече да попивам, всичко изтича от порите ми, пълни с организми и еднообразни мисли. Подритвам празни тенекии, но не чувам дрънчене. Само страшното туп-туп-туп. Което е моето сърце.

Прости ми за несъобразителността, ти може би дишаш и се смееш, а не плачеш за лошите неща, които няма да ти се случат. Ти си силен индивид съм самостойна същност, твърда като убежденията ти. И си прав за много неща, но не грешиш за едно: 
О Т У Т Р Е В Е Ч Е Н Я М А Д У М И

защотозагубиха смисълдазащотонесазначещиапоказващитабелинапътянатовакоето
можедасепипнеглътнеилиспре не обичашвечедазаставашзадказанотозащотомногополетяхастежкия
камъккойтосеоказабешевързанзавратовете им но тук на новатапланета старитенормиважат с п ъл на сила и да бягаш пакенемислимо
как даживеешбездумиможешли     опитамедазагубимбиткааспечелимвойнататяенелека
схитрияприйомгубим леконо незнаем
щевидитече вкрай на сметка ще побият тръпки кожата викогато разбиретекакво сме направили
а откъдезна м ли не знам но го усещам с шестоточувствонаречта си

С шестото чувство на речта.

Да не отнемаме от себе си това, което сме, без мисъл. Всичко осъзнато е правилно. Но колко е трудно да осъзнаеш, защото пак нормата е норма по качество, но не и по количество. Добре дошли. Дано не започнем със свършения факт на това, че думите са ни напуснали.

"Ще ти покажа аз страха във шепа прах" Томас Стърн Елиът

думите пази...

Но сега ги имаш - думите,
и ги запращаш в нас, като ножове ги забиваш ..
Защото малко или много си прав ..

Между редовете казаното е повече.
В забравата, някъде назад.

Защо си тук и откъде идваш ..

"Всичко осъзнато е правилно." - Абсолютно ДА!!!! :))))

не не съм съгласна...няма начин....думите ...може би- но нали по делата им ще ги познаеш...хората...думите...думите ....думите....колко често и напълно съзнателно се използват за да те въведът в заблуда,да те предадът или наранят....а нима чувствата са осъзнати?..не мисля....и когото видя падналото дете което не може да стане само,аз не мисля,не му говоря просто знам че трябва да го вдигна...то е нещо неосъзнато ,но вътре в мен....то е това което ме прави човек....което ми дава криле да мечтая,да действам да се смея...да защото ако се замислям и опитам да обясня с думи защо се смея или как или колко то тогава...къде е смисъла.....а и нали е казано ..език мой враг мой....и колко често думите могат да бъдат извъртени и преиначени в една словестна еквилибристика....и колко често се използват напълно осъзнато за постигането на лична изгода..или за нелепо извинение на прегрешение.....няма значение..но не съм съгласна.........думите не са важни...нито осъзнаването им...важно е откъде идват и доколко са истински.

бъдем сочни и студени.
нека сега помълчим.

Думите винаги ще эапаэят своята сила.